Стефан Сърчаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Сърчаджиев
Роден
Починал
19 април 1965 г. (52 г.)
Брачни партньориАнна Фаденхехт (разведени)
Анастасия Бакърджиева
ДецаЙосиф Сърчаджиев
Стефан Сърчаджиев-Съра
Богдан Сърчаджиев
Николай Сърчаджиев
Значими филмиХитър Петър
Уебсайт

Стефан Николов Сърчаджиев е български режисьор и театрален педагог, професор по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 декември 1912 г. в Кюстендил. Като ученик участва в любителски ученически представления. Учи в частната театрална школа на Боян Дановски. През 1937 – 1938 г. е „драматически ученик“ в Народния театър, където играе няколко по-малки роли. През 1938 – 1939 г. специализира в Париж. В 1939 – 1940 г. създава и ръководи „Опитен театър“.[1] От 1941 до 1944 г. е режисьор в българския Скопски народен театър.[2] Работи в Народния театър от 1945 до 1957 г. и от 1958 до 1965 г. През сезон 1957 – 1958 г. е пръв директор на Държавния сатиричен театър. Умира на 20 април 1965 г. в София.[1]

Педагогическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 1945 до 1948 г. преподава в Драматическата театрална школа при Народния театър. През 1948 г. е избран за доцент, а от 1952 г. е професор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Баща на актьорите Йосиф Сърчаджиев и Стефан Сърчаджиев-Съра, режисьора Богдан Сърчаджиев-Бондо и художника Николай Сърчаджиев.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Филми за него[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сърчо, нашият Сърчо“ (1975), режисьор: Донка Грозева
  • „Магията Сърчо“, режисьор: Стефан Сърчаджиев

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 445. (на български)
  2. Горянски, Петър. 1 година Скопски народенъ театъръ. Скопие, Българско дѣло, 1942. с. 1.