Въло Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въло Радев
РоденВъло Радев Вълов
Починал
28 март 2001 г. (78 г.)
Награди„Златна роза“ (1963, 1964, 1966, 1967, 1970, 1972, 1976, 1980)
Уебсайт

Въло Радев Вълов е български кинорежисьор, кинооператор и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Въло Радев е роден на 1 януари 1923 г. в с. Лесидрен, Ловешко. Завършва Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч) (1942).

Служи в Българската армия (1942 – 1943) и завършва Школата за запасни офицери. Участва във войната срещу Германия като адютант на помощник-командира на X пехотен полк на I българска армия. Ранен на 31 март 1945 г. За участието си в Отечествената война е награден с орден „За бойна заслуга“.

Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в Москва при големия майстор Борис Волчек, но в крайна сметка завършва режисура във Френския Институт за Кино в Париж. В годините след завръщането си, Въло Радев работи първоначално като кинооператор, снимайки два документални и три игрални филма. Навлиза в режисурата в периода края на 50-те и началото на 60-те. От 1963 година работи като кинорежисьор, а на 9 ноември 1964 г. е премиерата на дебютния му режисьорски филм – „Крадецът на праскови“. Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Осъдени души“, „Адаптация“, който е първият му режисьорски филм в телевизията, и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк съхранява в своя „Златен каталог“ филма на Въло Радев „Крадецът на праскови“. Преди него е оператор на филма „Тютюн“ под режисурата на Никола Корабов.

Заслужил артист (1967) и народен артист (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура“ (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. Доцент във ВИТИЗ (1980).

Умира на 28 март 2001 година.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Сценарист[редактиране | редактиране на кода]

Оператор[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1
  • Бележити българи, т. Х. София, 2012 (статия на Борислав Гърдев)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]