Момчето си отива
| Момчето си отива | |
| Режисьори | Людмил Кирков |
|---|---|
| Сценаристи | Георги Мишев |
| В ролите | Невена Коканова, Филип Трифонов, Сашка Братанова, Кирил Господинов |
| Музика | Борис Карадимчев |
| Оператор | Георги Русинов |
| Разпространител | Българска кинематография Студия за игрални филми |
| Премиера | 19 май 1972 г.[1] |
| Времетраене | 94 минути |
| Страна |  Народна република България |
| Език | български |
| Цветност | черно-бял |
| Хронология | |
„Не си отивай!“ (1976) | |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Момчето си отива“ е български игрален филм от 1972 г. на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Георги Русинов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев.
Репликата на Ран „Една боза от 6 стотинки“ е считана за култова и емблематична за филма от много негови почитатели. Главната роля се изпълнява от Филип Трифонов. Това е една от първите роли на актьора и остава една от най-известните му. Филмът е заснет изцяло във Враца. Песента „Хора и улици“ от филма, в изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов, остава и до днес една от най-популярните песни на българската поп музика.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Действието във филма се развива в последните дни преди абитуриентския бал на училищен клас в малък нестоличен град. Главните действащи лица са учениците от завършващия випуск. Рангел Рангелов, наричан от съучениците си Ран, е интелигентен ученик, който проявява интерес към журналистиката, въпреки неодобрението на родителите си изпитва силно увлечение по Тинка – продавачката от близката сладкарница, често я посещава и си купува боза, само за да я види. Той не забелязва, че Мариана – негова съученичка, е влюбена в него. По това време в града пристига известната певица Нели Йорданова, с която Ран флиртува. Нощта на бала отминава и Ран изпраща Мариана до дома ѝ. Тогава става ясно, че двамата заминават да учат заедно в София.
Състав[редактиране | редактиране на кода]
Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]
| Роля | Изпълнител |
|---|---|
| Ран | Филип Трифонов |
| Тинка | Народна артистка: Невена Коканова |
| Мариана | Сашка Братанова (като Александра Братанова) |
| Филип к. Филипов | Кирил Господинов |
| Редакторът Каменов | Антон Карастоянов |
| Художникът Ацата | Васил Попов |
| Певицата Нели Йорданова | Елена Райнова |
| Цура, майката на Ран | Лили Енева |
| Бащата на Ран | Евстати Стратев (като Ефстати Стратев) |
| Катаджията | Никола Тодев |
| Директорката Савова | Катя Чукова |
| учителката по литература | Христина Русева |
| Вуйчото на Ран | Васил Вачев |
| Николай Ламбрев | |
| Михаил Ботевски | |
| съученик на Ран | Валентин Гаджоков |
| Красимир Кацаров | |
| Николай Атанасов | |
| колежката на Симов | Златина Джамбазова |
| Цветана Георгиева | |
| Асен Георгиев | |
| Заслужил артист: Владимир Давчев | |
| Ева-Мария Радичкова (като Ева Радичкова) | |
| Иван Джамбазов | |
| Нели Монеджикова (като Недялка Монеджикова) |
Творчески и технически екип[редактиране | редактиране на кода]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда на кинокритиката, Варна, 1972
- Награда на Съюза на българските писатели (СБП) за сценарий, Варна, 1972
- Награда за женска роля на Невена Коканова, Варна, 1972
- Наградата на публиката от Фестивала на българския игрален филм (ФБИФ), 1988 г.
- Наградата за сценарий на Съюза на българските филмови дейци (СБФД), 1988 г.
- Наградата за режисура от Международния филмов фестивал в Москва, 1989 г.
- Голямата награда от Международния филмов фестивал в Сан Ремо, 1989 г.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Момчето си отива“ в
Internet Movie Database - „Момчето си отива“ в сайта bgmovies.org
- „Момчето си отива“ в сайта на Българската национална филмотека
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||